Проф. Димитър Дунков: Македонският език е създаден по запове...
Трябваше да хлопнем вратата на Скопие за Европейски Съюз
Пълна победа за Украйна или Русия ще вкара света в задънена улица. Ще се повтори историята от Първата международна, чийто резултат докара само до Втората международна
Няма наставник, който да не ненавижда марионетките си. И Чичо Сам, и Дядо Иван знаят по кое време и по какъв начин да бият шута на васалите си
Френското предложение за разногласието със Северна Македония е безпределно преливане от пусто в празно
- Проф. Дунков, по какъв начин наподобява България, гледана от сърцето на Европа?
- Значими проблеми има, само че през тези 25-30 години, откогато съм в Австрия, сме дръпнали сериознo напред в доста връзки. Голяма е смяната в манталитета на младежите, които към този момент свободно пътуват по света. Би било отлично, в случай че повече младежи, откакто завършат образованието си в чужбина, се връщат в България.
- Подходяща ли е Австрия за образование на млади българи?
- Може би е най-подходяща като нрав. Но е скъпо, стандартът е доста висок. Легло в студентско общежитие да вземем за пример е 200-300 евро на месец. Според мен най-хубавият вид е образованието със стипендия, откакто си учил в България най-малко една година, в случай че не, и да си приключил цялото си обучение.
Има разнообразни академични стратегии, по които може да се замине в Европа. Много по-полезно е човек да продължи образованието си на Запад квалифициран и насочен, с благоприятни условия да съпоставя. Може да се окаже даже, че за някои специалности в България образованието е по-добро. Нека да напомня хубавите поговорки: „ Не всичко, което свети, е злато ” и другата: „ Златото е на дъното ”.
Проф. Дунков
Абсурдно е, че тук гледаме с някакво поклонение на дипломата, взета от чужбина. А в съвсем всички университети в Западна Европа има преподаватели от България, от Източна Европа. В моята сфера качествена научна продукция има там, където има академик от Източна Европа.
- 38 % от българите не са прочели нито една книга през 2021 година съгласно изследване на Асоциация българска книга. Докъде ще ни докара отводът от класическото четене?
- Социалните мрежи са новият тип връзка, привлекателна за младежите, електронните книги - също. Но това не може да размени класическото четене. На родителите в нашето българско учебно заведение „ Орфей ” споделям: Дайте на децата да държат книга в ръцете си! В книгата има изкуство, хармония. Това е висша просвета, която няма по какъв начин да бъде заместена от екрана на телефона или компютъра. Задача на учебното заведение е да опази книгата.
- Интересуват ли се българите в Австрия и Германия от изборите в България?
- Естествено, интересуват се. Но голяма част от сънародниците ни там към този момент не са български жители. Малко са такива като мен, които от 25-30 години живеем и работим на открито и сме още с българско поданство. Сред тази група има интерес към изборите, като наклонността е поддръжка на партия и коалиция с ясна проевропейска ориентировка, само че с безкомпромисна отбрана на българските национални ползи във всички сфери - просвета, история, стопанска система, геополитика. Това е преобладаващо за нас, които живеем в центъра на Европа.
Склонни сме да подкрепим партия, която ясно се дистанцира от сегашната икономическа линия, от неокласическия капитализъм, именуван погрешно неолиберализъм, който се постанова поетапно и в България в последните 30 години. Нужна ни е ясна ориентировка към обществено ангажирана стопанска система и страна. И на Запад има от ден на ден реакция против неокласическия капитализъм, която се ускорява.
- Страхуват ли се хората в Австрия и Германия от студена зима? Справят ли се локалните управляващи с газовата рецесия?
- В това отношение Австрия е в по-благоприятна позиция от Германия, има по-добра инфраструктура и остарели, обичайно положителни връзки с Русия, които не е унищожила.
Кризата към момента не се усеща в Австрия, само че страната се приготвя, вземат се ограничения - помощи, добавки към пенсии, като акцентът е върху обществено застрашените пластове. С нарастванията минималната заплата евентуално към този момент е над 1300 евро, само че варира в другите сектори. Толкова взема касиер в магазин, минималната пенсия е 1060 евро. Властите към този момент молят за икономии на електрическа енергия.
Проф. Дунков в студиото на радио България в Линц, Австрия, с деца от българското учебно заведение " Орфей "
Намерението е да се направи всичко допустимо със средствата на дипломацията да спре войната в Украйна. Австрийците водят интелигентна дипломация - въпреки всичко са наследници на остарялата хабсбургска политика. А и Австрия е в по-благоприятно състояние, тъй като не е член на НАТО.
В Австрия има и друга наклонност - да се мисли в вероятност, да се търси цялостен разбор на корена на казуса сред Русия и Украйна с отчитане на позициите на всички, да се откри метод сходен спор да не се случва още веднъж. Засилва се рецензията към едностранчивото показване на ставащото, против апелите за победа непременно на една от страните.
Вземат се поради грешките от Първата международна война, когато спечелилите направиха всичко допустимо да унижат победените. Това докара до Втората международна война, след чийто край се случи друго - не заличаване на Германия и Австрия, а привличането им.
- Острият недостиг на водачи в Европа и света - това ли е една от аргументите за периодическите рецесии, които ни разклащат?
- Издребняването на водачите е общ проблем в последните над три десетилетия. Не можем да съпоставяме днешните водачи с личностите визионери като Франклин Рузвелт, Дуайт Айзенхауер, Конрад Аденауер, Шарл дьо Гол. Една от последните от тази генерация политици с визия беше госпожа Ангела Меркел.
Тези политици не бяха технократи, израснаха като персони преди налагането на неокласическия капитализъм, чието кредо е оптимално потребление на запаси и оптималната облага в този момент. Това го нямаше през десетилетията в средата на 20. век, когато огромни персони ръководеха Европа. Сегашният политически хайлайф в профил концепциите, метода на предходниците си, на патриарсите на Европейски Съюз.
И ето какъв е резултатът в нашата сфера - предметите в филантропичната сфера са на назад във времето. Малцина учат история, просвета и история на Източна Европа.
Трябва непрекъснато да подписваме апели да не се закрие една филантропична компетентност, класическа лингвистика, византология, т.е. познания, които са в основата на европейската просвета. Никой от сегашната европейска политическа върхушка не владее славянски език, няма специализация в Москва, в София, в Белград. И няма по какъв начин тези нови водачи да имат сложен взор, какъвто имаха политиците от предната генерация.
Голяма част от сегашната генерация европейски водачи са икономисти, възпитани в центровете на неолиберализма.
Почти всички центрове по стопанска система на така наречен елитни университети, съвсем целият учебникарски пазар, са в ръцете на неолибералите и следените от тях издателства. Затова е мъчно един студент да научи нещо различно. Трябва да си ужасно богат, доста известно име - като американския езиковед и мъдрец Ноъм Чомски да вземем за пример, с цел да можеш да публикуваш тези, които са отвън общоприетите, които няма по какъв начин да предложиш като лекции в университета.
Проф. Дунков със студенти от пътуващия семинар в средновековния град Преспа, през днешния ден в Северна Македония, резиденция и лобно място на българския цар Самуил
Трябва да си финансово самостоятелен или пред пенсия, с цел да се осмелиш да кажеш на студентите цялата истина за парадокса на неокласическия капитализъм, без риск да бъдеш отхвърлен.
Добре е, че към този момент се появяват институти и центрове, настрана от университетите, където се дискутира намерено казусът на настоящия вид стопанска система.
- Как гледат на страни като нашата сегашните водачи на Европа?
- Македонският въпрос сподели ясно по какъв начин ни гледат. Нека кажа ясно - френското предложение за споразумяване на разногласието ни със Скопие е преференциално за... „ френското предложение ”, т.е. за тези, които го пробутаха - Франция. Това предложение малко поизчисти лустрото на няколко европейски политически водачи и беше осъществено в полза на сегашните геостратегически ползи на избрани политически сили.
За нас: „ френското предложение ” хвърли казуса върху идващите поколения - и учени, и политици. Вече виждаме в каква задънена улица ни вкара предлагането на Макрон. В Северна Македония щели да трансформират учебниците и Самуил щял да бъде разгласен (и?) за български цар. Без обаче да се споделя, че е българин по националност. И отсам стартира безпределно наливане от пусто в празно.
Аз персонално, предвид на произхода и специалността си, се усещам измамен от нашия политически хайлайф, който се подчини на това решение. Трябваше да отстояваме нашата позиция.
Закъсняхме доста, трябваше още когато породи разногласието сред Атина и Скопие, да заложим нашите условия и да ги пазиме до дъно.
По въпроса работеха обособени персони - мои сътрудници с лекции, аз и със своите радиопредавания. Не почувствахме обаче в последните над 20 години, че българската страна стои зад нас. Докато Скопие сложи тезата си ясно на Запад, може би тъй като при тях е въпрос на оцеляване. Тяхната страна се ангажира до краен лимит и се показаха сполучливо пред Запада като жертва на българите. В Скопие няма и помен от смяна на позицията им, тъй като България не зае ясна, безапелационна позиция.
Трябваше да хлопнем вратата за Европейски Съюз на Скопие и да я отворим едвам след повсеместен, цялостен ремонт на македонизма.
Големите страни желаят от нас компромис, тъй като знаят манталитета на управниците ни. А те не помнят, че няма наставник, който да не ненавижда марионетките си. И Чичо Сам, и Дядо Иван, и Батетата Жан и Ханс знаят по кое време и по какъв начин да бият шута на васалите си.
Преди десетилетия върхушката на една партия за светлото бъдеще на една химера изтъргува българския народ, само че си навлече безконечен срам. Опасявам се, че сегашната ни политическа класа не е надалеч от втори сходен срам.
Казвам тези истини в моите радиопредавания - и на български, и на немски. Нужно е обаче изцяло преустрояване на позицията ни, в случай че въобще има такава. А разполагаме с грамаден материал, повече от 10 института към Българска академия на науките, катедри в университетите, свързани с този проблем, десетки професори и доценти работят в тази тенденция.
Трябва да спрат операциите на българското общество, че Европа, сякаш, не ни схваща. Европа има грамаден материал, събиран епохи, напълно потвърждаващ българската позиция. Въпросът е: по кое време Европа желае да знае и да ни схваща и по кое време не желае да го прави. И дано да е ясно - нито един професор в Австрия, Германия, където и да е в Европа, няма да тръгне против ползите на своята страна поради ползите на България. Наше обвързване е да отстояваме националните си ползи, а не да одобряваме предложенията на огромните сили абсолютно.
- Вашата борба с македонизма е смела и дълголетна. Какво я предизвика?
- Тази проблематика ми е в сърцето. Целият ми жанр е от Егейска Македония. Родът на майка ми е от село Скрижово, Сярско, а на татко ми е от село Плевня, в този момент Петруса, където още назовават остарялата черква „ българска “. От Плевня е родът на художника Борис Ангелушев, на диригента Ангел Букорещлиев, на фамозния бас Николай Гяуров. Моят прапрадядо Печо Хаджиоглу е подписал от името на македонските българи от Драмска околия митинга до Великите сили след Берлинския конгрес.
„ Ставай, Злато, България иде! ” Тези думи слушах 20 години, с тях баба ми и приятелката <210> спореха коя първа е видяла по какъв начин българската армия се спуска към Драмско през 1941 година
Имах фрапиращ случай през ноември 1985 година като докторант в Института по славянознание и балканистика в Москва. На съветско-югославска конференция отчет на тематика „ Виктор Григорович, сборникът на братя Миладинови и македонските национални песни “ изнесе проф. Климент Джамбазовски от Охрид, който предстоящо изопачи Григорович, с цел да излезе, че песните в сборника са македонски, в смисъл небългарски. Взех думата и показах фрапиращите разлики, стана скандал. В персонален диалог по-късно Джамбазовски ми призна, че майка му се чувствала българка, посрещала с цветя българската армия в Охрид през 1941 година Това е типично за скопските учени - единствено уединено издават какво им е на душата.
Проф. Дунков със студенти от пътуващия семинар и доцент Владимир Янев от Пловдивския университет в Стария град в Пловдив
Потресе ме признанието на огромния академик Самуил Бернштейн, написал пръв през 1934 година етюд за македонския език в Болшая советская енциклопедия. Обясни ми по какъв начин и за какво е направил нещо, в чиято нечестност е уверен: „ До мен стои Георгий Михайлович (Георги Димитров, бел.ред.) и споделя: " Пишете етюд за македонския език, по този начин подреди Сталин! ”. До през днешния ден тези думи на Бернштейн са ми в съзнанието. Насаме в кабинета си ме похвали шефът на института, другар на България, който ме изпрати в насилствена почивка до усмиряване на духовете.
След като през 1993 година излезе книга на един от най-големите учени в Скопие - Божидар Видоевски, в която българското село на прадедите ми Плевня, говорът на моя жанр са оповестени за македонски, т.е. небългарски, нямам право да имам вяра на нито дума на така наречен скопски учени.
- Как да изправим грешките и да накараме хората на Запад да одобряват българската позиция, която е обективна?
- Нашите политици ни хвърлят прахуляк в очите, че всичко е без спънки. А истината е напълно друга - дано не се заблуждаваме - освен Скопие, а даже и ръководителят на Европейска комисия Урсула фон дер Лайен признава македонския език и „ еднаквост ”.
Искат от нас да създадем компромис с историята си в името на разширението на Европейски Съюз. В същото време няма никакви изгледи за богатството на Европейски Съюз Франция да се откаже от Жана д`Арк, Германия - от Гьоте, поляците - от Адам Мицкевич. Когато те се откажат от героите си за наше богатство, тогава можем да помислим дали да се откажем от нашите персони знаци като Гоце Делчев, Самуил, Кирил и Методий.
Проф. Димитър Дунков е българист и славист, бил е учител в Пловдивския университет. От 30 година насам преподава в немски и австрийски университети. Води лекции и семинари по история, просвета, народности и религии на Източна и Югоизточна Европа и културни взаимоотношения сред Източна и Западна Европа. Остава български жител. Освен академик е и деен държавник - създател е на издателство „ Славия ”, на първата българо-немска радиопрограма в чужбина, на българското учебно заведение „ Орфей ” в Линц, Австрия. Проф. Дунков беше първият българин, повел борба за запазването на кирилицата против опитите тя да бъде сменена с латиница.
Носител е на Почетна грамота „ Неофит Рилски ” на МОМН за 2013 година, на Почетния плакет на Агенцията за българите в чужбина, на Грамота „ Златното перо ” на Съюз на българските журналисти за 2018 година
Родът на проф. Дунков е от Егейска Македония, предците му са земляци с тези на президента Росен Плевнелиев.
Пълна победа за Украйна или Русия ще вкара света в задънена улица. Ще се повтори историята от Първата международна, чийто резултат докара само до Втората международна
Няма наставник, който да не ненавижда марионетките си. И Чичо Сам, и Дядо Иван знаят по кое време и по какъв начин да бият шута на васалите си
Френското предложение за разногласието със Северна Македония е безпределно преливане от пусто в празно
- Проф. Дунков, по какъв начин наподобява България, гледана от сърцето на Европа?
- Значими проблеми има, само че през тези 25-30 години, откогато съм в Австрия, сме дръпнали сериознo напред в доста връзки. Голяма е смяната в манталитета на младежите, които към този момент свободно пътуват по света. Би било отлично, в случай че повече младежи, откакто завършат образованието си в чужбина, се връщат в България.
- Подходяща ли е Австрия за образование на млади българи?
- Може би е най-подходяща като нрав. Но е скъпо, стандартът е доста висок. Легло в студентско общежитие да вземем за пример е 200-300 евро на месец. Според мен най-хубавият вид е образованието със стипендия, откакто си учил в България най-малко една година, в случай че не, и да си приключил цялото си обучение.
Има разнообразни академични стратегии, по които може да се замине в Европа. Много по-полезно е човек да продължи образованието си на Запад квалифициран и насочен, с благоприятни условия да съпоставя. Може да се окаже даже, че за някои специалности в България образованието е по-добро. Нека да напомня хубавите поговорки: „ Не всичко, което свети, е злато ” и другата: „ Златото е на дъното ”.
Проф. Дунков
Абсурдно е, че тук гледаме с някакво поклонение на дипломата, взета от чужбина. А в съвсем всички университети в Западна Европа има преподаватели от България, от Източна Европа. В моята сфера качествена научна продукция има там, където има академик от Източна Европа.
- 38 % от българите не са прочели нито една книга през 2021 година съгласно изследване на Асоциация българска книга. Докъде ще ни докара отводът от класическото четене?
- Социалните мрежи са новият тип връзка, привлекателна за младежите, електронните книги - също. Но това не може да размени класическото четене. На родителите в нашето българско учебно заведение „ Орфей ” споделям: Дайте на децата да държат книга в ръцете си! В книгата има изкуство, хармония. Това е висша просвета, която няма по какъв начин да бъде заместена от екрана на телефона или компютъра. Задача на учебното заведение е да опази книгата.
- Интересуват ли се българите в Австрия и Германия от изборите в България?
- Естествено, интересуват се. Но голяма част от сънародниците ни там към този момент не са български жители. Малко са такива като мен, които от 25-30 години живеем и работим на открито и сме още с българско поданство. Сред тази група има интерес към изборите, като наклонността е поддръжка на партия и коалиция с ясна проевропейска ориентировка, само че с безкомпромисна отбрана на българските национални ползи във всички сфери - просвета, история, стопанска система, геополитика. Това е преобладаващо за нас, които живеем в центъра на Европа.
Склонни сме да подкрепим партия, която ясно се дистанцира от сегашната икономическа линия, от неокласическия капитализъм, именуван погрешно неолиберализъм, който се постанова поетапно и в България в последните 30 години. Нужна ни е ясна ориентировка към обществено ангажирана стопанска система и страна. И на Запад има от ден на ден реакция против неокласическия капитализъм, която се ускорява.
- Страхуват ли се хората в Австрия и Германия от студена зима? Справят ли се локалните управляващи с газовата рецесия?
- В това отношение Австрия е в по-благоприятна позиция от Германия, има по-добра инфраструктура и остарели, обичайно положителни връзки с Русия, които не е унищожила.
Кризата към момента не се усеща в Австрия, само че страната се приготвя, вземат се ограничения - помощи, добавки към пенсии, като акцентът е върху обществено застрашените пластове. С нарастванията минималната заплата евентуално към този момент е над 1300 евро, само че варира в другите сектори. Толкова взема касиер в магазин, минималната пенсия е 1060 евро. Властите към този момент молят за икономии на електрическа енергия.
Проф. Дунков в студиото на радио България в Линц, Австрия, с деца от българското учебно заведение " Орфей "
Намерението е да се направи всичко допустимо със средствата на дипломацията да спре войната в Украйна. Австрийците водят интелигентна дипломация - въпреки всичко са наследници на остарялата хабсбургска политика. А и Австрия е в по-благоприятно състояние, тъй като не е член на НАТО.
В Австрия има и друга наклонност - да се мисли в вероятност, да се търси цялостен разбор на корена на казуса сред Русия и Украйна с отчитане на позициите на всички, да се откри метод сходен спор да не се случва още веднъж. Засилва се рецензията към едностранчивото показване на ставащото, против апелите за победа непременно на една от страните.
Вземат се поради грешките от Първата международна война, когато спечелилите направиха всичко допустимо да унижат победените. Това докара до Втората международна война, след чийто край се случи друго - не заличаване на Германия и Австрия, а привличането им.
- Острият недостиг на водачи в Европа и света - това ли е една от аргументите за периодическите рецесии, които ни разклащат?
- Издребняването на водачите е общ проблем в последните над три десетилетия. Не можем да съпоставяме днешните водачи с личностите визионери като Франклин Рузвелт, Дуайт Айзенхауер, Конрад Аденауер, Шарл дьо Гол. Една от последните от тази генерация политици с визия беше госпожа Ангела Меркел.
Тези политици не бяха технократи, израснаха като персони преди налагането на неокласическия капитализъм, чието кредо е оптимално потребление на запаси и оптималната облага в този момент. Това го нямаше през десетилетията в средата на 20. век, когато огромни персони ръководеха Европа. Сегашният политически хайлайф в профил концепциите, метода на предходниците си, на патриарсите на Европейски Съюз.
И ето какъв е резултатът в нашата сфера - предметите в филантропичната сфера са на назад във времето. Малцина учат история, просвета и история на Източна Европа.
Трябва непрекъснато да подписваме апели да не се закрие една филантропична компетентност, класическа лингвистика, византология, т.е. познания, които са в основата на европейската просвета. Никой от сегашната европейска политическа върхушка не владее славянски език, няма специализация в Москва, в София, в Белград. И няма по какъв начин тези нови водачи да имат сложен взор, какъвто имаха политиците от предната генерация.
Голяма част от сегашната генерация европейски водачи са икономисти, възпитани в центровете на неолиберализма.
Почти всички центрове по стопанска система на така наречен елитни университети, съвсем целият учебникарски пазар, са в ръцете на неолибералите и следените от тях издателства. Затова е мъчно един студент да научи нещо различно. Трябва да си ужасно богат, доста известно име - като американския езиковед и мъдрец Ноъм Чомски да вземем за пример, с цел да можеш да публикуваш тези, които са отвън общоприетите, които няма по какъв начин да предложиш като лекции в университета.
Проф. Дунков със студенти от пътуващия семинар в средновековния град Преспа, през днешния ден в Северна Македония, резиденция и лобно място на българския цар Самуил
Трябва да си финансово самостоятелен или пред пенсия, с цел да се осмелиш да кажеш на студентите цялата истина за парадокса на неокласическия капитализъм, без риск да бъдеш отхвърлен.
Добре е, че към този момент се появяват институти и центрове, настрана от университетите, където се дискутира намерено казусът на настоящия вид стопанска система.
- Как гледат на страни като нашата сегашните водачи на Европа?
- Македонският въпрос сподели ясно по какъв начин ни гледат. Нека кажа ясно - френското предложение за споразумяване на разногласието ни със Скопие е преференциално за... „ френското предложение ”, т.е. за тези, които го пробутаха - Франция. Това предложение малко поизчисти лустрото на няколко европейски политически водачи и беше осъществено в полза на сегашните геостратегически ползи на избрани политически сили.
За нас: „ френското предложение ” хвърли казуса върху идващите поколения - и учени, и политици. Вече виждаме в каква задънена улица ни вкара предлагането на Макрон. В Северна Македония щели да трансформират учебниците и Самуил щял да бъде разгласен (и?) за български цар. Без обаче да се споделя, че е българин по националност. И отсам стартира безпределно наливане от пусто в празно.
Аз персонално, предвид на произхода и специалността си, се усещам измамен от нашия политически хайлайф, който се подчини на това решение. Трябваше да отстояваме нашата позиция.
Закъсняхме доста, трябваше още когато породи разногласието сред Атина и Скопие, да заложим нашите условия и да ги пазиме до дъно.
По въпроса работеха обособени персони - мои сътрудници с лекции, аз и със своите радиопредавания. Не почувствахме обаче в последните над 20 години, че българската страна стои зад нас. Докато Скопие сложи тезата си ясно на Запад, може би тъй като при тях е въпрос на оцеляване. Тяхната страна се ангажира до краен лимит и се показаха сполучливо пред Запада като жертва на българите. В Скопие няма и помен от смяна на позицията им, тъй като България не зае ясна, безапелационна позиция.
Трябваше да хлопнем вратата за Европейски Съюз на Скопие и да я отворим едвам след повсеместен, цялостен ремонт на македонизма.
Големите страни желаят от нас компромис, тъй като знаят манталитета на управниците ни. А те не помнят, че няма наставник, който да не ненавижда марионетките си. И Чичо Сам, и Дядо Иван, и Батетата Жан и Ханс знаят по кое време и по какъв начин да бият шута на васалите си.
Преди десетилетия върхушката на една партия за светлото бъдеще на една химера изтъргува българския народ, само че си навлече безконечен срам. Опасявам се, че сегашната ни политическа класа не е надалеч от втори сходен срам.
Казвам тези истини в моите радиопредавания - и на български, и на немски. Нужно е обаче изцяло преустрояване на позицията ни, в случай че въобще има такава. А разполагаме с грамаден материал, повече от 10 института към Българска академия на науките, катедри в университетите, свързани с този проблем, десетки професори и доценти работят в тази тенденция.
Трябва да спрат операциите на българското общество, че Европа, сякаш, не ни схваща. Европа има грамаден материал, събиран епохи, напълно потвърждаващ българската позиция. Въпросът е: по кое време Европа желае да знае и да ни схваща и по кое време не желае да го прави. И дано да е ясно - нито един професор в Австрия, Германия, където и да е в Европа, няма да тръгне против ползите на своята страна поради ползите на България. Наше обвързване е да отстояваме националните си ползи, а не да одобряваме предложенията на огромните сили абсолютно.
- Вашата борба с македонизма е смела и дълголетна. Какво я предизвика?
- Тази проблематика ми е в сърцето. Целият ми жанр е от Егейска Македония. Родът на майка ми е от село Скрижово, Сярско, а на татко ми е от село Плевня, в този момент Петруса, където още назовават остарялата черква „ българска “. От Плевня е родът на художника Борис Ангелушев, на диригента Ангел Букорещлиев, на фамозния бас Николай Гяуров. Моят прапрадядо Печо Хаджиоглу е подписал от името на македонските българи от Драмска околия митинга до Великите сили след Берлинския конгрес.
„ Ставай, Злато, България иде! ” Тези думи слушах 20 години, с тях баба ми и приятелката <210> спореха коя първа е видяла по какъв начин българската армия се спуска към Драмско през 1941 година
Имах фрапиращ случай през ноември 1985 година като докторант в Института по славянознание и балканистика в Москва. На съветско-югославска конференция отчет на тематика „ Виктор Григорович, сборникът на братя Миладинови и македонските национални песни “ изнесе проф. Климент Джамбазовски от Охрид, който предстоящо изопачи Григорович, с цел да излезе, че песните в сборника са македонски, в смисъл небългарски. Взех думата и показах фрапиращите разлики, стана скандал. В персонален диалог по-късно Джамбазовски ми призна, че майка му се чувствала българка, посрещала с цветя българската армия в Охрид през 1941 година Това е типично за скопските учени - единствено уединено издават какво им е на душата.
Проф. Дунков със студенти от пътуващия семинар и доцент Владимир Янев от Пловдивския университет в Стария град в Пловдив
Потресе ме признанието на огромния академик Самуил Бернштейн, написал пръв през 1934 година етюд за македонския език в Болшая советская енциклопедия. Обясни ми по какъв начин и за какво е направил нещо, в чиято нечестност е уверен: „ До мен стои Георгий Михайлович (Георги Димитров, бел.ред.) и споделя: " Пишете етюд за македонския език, по този начин подреди Сталин! ”. До през днешния ден тези думи на Бернштейн са ми в съзнанието. Насаме в кабинета си ме похвали шефът на института, другар на България, който ме изпрати в насилствена почивка до усмиряване на духовете.
След като през 1993 година излезе книга на един от най-големите учени в Скопие - Божидар Видоевски, в която българското село на прадедите ми Плевня, говорът на моя жанр са оповестени за македонски, т.е. небългарски, нямам право да имам вяра на нито дума на така наречен скопски учени.
- Как да изправим грешките и да накараме хората на Запад да одобряват българската позиция, която е обективна?
- Нашите политици ни хвърлят прахуляк в очите, че всичко е без спънки. А истината е напълно друга - дано не се заблуждаваме - освен Скопие, а даже и ръководителят на Европейска комисия Урсула фон дер Лайен признава македонския език и „ еднаквост ”.
Искат от нас да създадем компромис с историята си в името на разширението на Европейски Съюз. В същото време няма никакви изгледи за богатството на Европейски Съюз Франция да се откаже от Жана д`Арк, Германия - от Гьоте, поляците - от Адам Мицкевич. Когато те се откажат от героите си за наше богатство, тогава можем да помислим дали да се откажем от нашите персони знаци като Гоце Делчев, Самуил, Кирил и Методий.
Проф. Димитър Дунков е българист и славист, бил е учител в Пловдивския университет. От 30 година насам преподава в немски и австрийски университети. Води лекции и семинари по история, просвета, народности и религии на Източна и Югоизточна Европа и културни взаимоотношения сред Източна и Западна Европа. Остава български жител. Освен академик е и деен държавник - създател е на издателство „ Славия ”, на първата българо-немска радиопрограма в чужбина, на българското учебно заведение „ Орфей ” в Линц, Австрия. Проф. Дунков беше първият българин, повел борба за запазването на кирилицата против опитите тя да бъде сменена с латиница.
Носител е на Почетна грамота „ Неофит Рилски ” на МОМН за 2013 година, на Почетния плакет на Агенцията за българите в чужбина, на Грамота „ Златното перо ” на Съюз на българските журналисти за 2018 година
Родът на проф. Дунков е от Егейска Македония, предците му са земляци с тези на президента Росен Плевнелиев.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ